Вече пета година Народно читалище „Родина-1860“ и Община Стара Загора организират Национален конкурс за авторска приказка. Темата на тазгодишния конкурс - „Вихър, Ковачът и белият палат“ - предизвика за участие 42 разказвачи на приказки от София, Стара Загора, Севлиево, Перник, Плевен, Бургас, Пловдив, Елин Пелин, Асеновград, Варна, Провадия, Видин, с. Марково, община Родопи, Елхово, Чирпан, Златоград, Шипка, Горна Оряховица, Сандански и много други.
Жури на конкурса са:
СВЕТЛАНА ДИЧЕВА
Журналист в БНР. Водещ на предаването за култура „Графити по въздуха“ и предаването „Закуска на тревата“. Има издадени 7 книги. Носител на наградата „Блага Димитрова”. Преводач от английски език и до момента са издадени 8 книги в неин превод.
ВАСИЛ КОЙНАРЕВ:
Дипломиран лингвист и журналист по образование. Докторант по съвременен български език и преподавател по практически български език в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Работи като редактор на свободна практика и редактор „езикова корекция“ в издателство „Просвета“.
ДИМИТЪР НИКЛЕНОВ:
Автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. Негови пиеси са поставяни в куклените театри на Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Търговище и др. Приказки и пиеси на автора са превеждани на много езици. Член е на СБП.
НАГРАДЕНИ ПРИКАЗКИ
ПЪРВА НАГРАДА:
АНДРЕЯ ИЛИЕВ, гр. София
ВТОРА НАГРАДА:
СТАНИСЛАВА СЛАВОВА-ПЕТКОВА – гр. Севлиево
ТРЕТА НАГРАДА:
ВЕСЕЛА КОЛЕВА /ВЕСЕЛА АЛЕГРИЯ/ - гр. Чирпан
НАГРАДИ НА КЛУБ „ МЛАД ПИСАТЕЛ“:
АЙШЕ АЛИ -с. Мишевско, общ. Джебел
ДИМИТРИНА ИВАНОВА – гр. Асеновград
ДЕЯН ВАЧКОВ – гр. София
НАГРАДА НА ВЕСТНИК „ TEEN’SPAPER“:
ДИАНА ПАВЛОВА - гр. Пловдив
НАГРАДИ НА НЧ „РОДИНА-1860“:
КАТЕРИНА НЕНЧЕВА –гр. Видин
ХРИСТИНА ГЛОЖЕНСКА -гр. Плевен
НАГРАДИ ЗА ТВОРЧЕСКИ ПОСТИЖЕНИЯ:
Дария Горанова – гр. София
Хелин Хасанова – гр. Провадия
Димитър Петров - гр. Разград
Диана Фъртунова - гр.Бургас
РЕЦЕНЗИЯ на Светлана Дичева:
ПРИКАЗКИТЕ, КОИТО НИ ПОМАГАТ ДА СТАНЕМ ХОРА
Тазгодишният приказен конкурс отново е привлякъл вниманието и провокирал въображението на много талантливи пера. Не можем да се оплачем, че живеем в „скучно време“ – след две години на изолация, локдаун и дистанционна работа и обучение, ни сполетя нова беда – война не в някое отдалечено кътче на Глобуса, а на Стария континент. Може би именно нашата изстрадана заради пандемията заедност и тревогата за хора, които губят всичко, включително и живота си, превърнаха приказната триада – Вихър, ковачът и белият палат – в апология на преодоляването на препятствия, на героизма, състраданието, саможертвата. Въображението на участниците е дало на Вихър различен образ – на кон от плът и кръв, на дървено конче, на змей, на куче, на метално момче, дори на вятър – богата палитра от идеи, но сюжетите на приказките неизменно кръжат около една ос: преодоляването на препятствия, които каляват духа и съответно темата за смелостта. Тя е най-ценното качество, особено когато е задвижвано от милосърдие и желание да помогнеш на човек в беда.
Приказката, получила първа награда, ни връща към най-ценното, което ни свързва като хора – любовта. Самотата кара ковача да изкове едно момче от желязо и да закопнее момчето да стане човек, негов син. Момчето наистина става човек след много перипетии, но най-вече защото жертва живата вода, предназначена да дари на стария му баща дълголетие, за да спаси едно умиращо бебе и една сляпа жена, изгубила надежда. Може би тази приказка ще ви напомни за Тенекиения човек в „Магьосникът от Оз“, който копнее да се сдобие със сърце. Героят на Андрея Илиев, изкован от желязо, се трогва от чуждата болка и в гърдите му наистина затуптява сърце. Така прави по-скъп подарък на баща си от дълголетието или безсмъртието – превръща се в човек. А има ли по-голяма радост за един родител от това да види, че детето му е израснало и се е превърнало в добър, състрадателен човек?
Много въображение е вложила в приказката си Станислава Славова-Петкова. В нея Вихър е в женски род и е змеица – Вихра. Красотата на приказката е в акцента върху майсторството – нашият ковач измайсторява великолепни бижута от скъпоценни камъни, като черпи идеи от природата – изящните форми на танцуващите снежинки и чистите води на езерата. Човекът доказва себе си чрез труд и умения, ръцете му са груби, но сътвореното – изкусно и спиращо дъха. Но не само владеенето на занаята помага на ковача да спечели ръката на змеицата-омагьосана принцеса, а това, че не я възприема като враг, а решава да облекчи страданията й, да й помогне. И ето - отново темата за милосърдието и човечността излиза на сцената.
Приказката на Весела Алегрия е весела и находчива и ни напомня, че да си добър, дори когато си сиромах, си е цяло богатство. А когато помогнеш на едно незначително мишле, наградата може да е цял палат… от сирене и един щастлив, пълноценен живот.
Приказката „След полета на златния змей“ на Вера Недялкова-Верита ни среща със смелия ковач Крум, който се спуска да дири любимата, отвлечена от змей. По пътя спасява давеща се сврака. „Защо рискува живота си, за да спасиш една ненужна сврака?“, пита го тя. „Сърце не ми даде да те оставя да се удавиш“, обяснява й Крум. А когато свраката споделя, че няма желание да живее, защото е изгубила пиленцата си, мъдрият ковач я съветва да продължи напред. „Колкото и трудно да ти е сега, може да те очаква нещо хубаво, нещо, за което си струва да живееш.“
Съветът на ковача е толкова мъдър, че може да ни служи като мехлем в трудни моменти.
Защото днес повече от всякога се нуждаем от силен дух и вяра, че доброто, което правим, има смисъл.
